Днес докато си правех закуската си мислех за промените, за това как изглеждат нещата от страни и за перфекционизма. Това което изплува в съзнанието ми, беше така популярната тенденция да се качват снимки на прогрес  - Преди / След в социалните мрежи. До колко обаче една такава снимка показва реалността и какъв е ефекта върху хората, които я виждат?

Ето защо реших, че днес моята закуска ще бъде фотомодел, също много популярно съдържание за споделяне в последно време. Хей, кой не е снимал храната си поне веднъж?

Почти всеки ден закусвам едно и също, като се старая винаги да включа протеин(овче кисело мляко или протеин на прах), въглехидрат(плодове, овесени ядки, малко мед) и мазнини (смлени ядки, семена или лъжица тахан). Обикновено комбинацията от всички тези съставки се превръща в не особено красив шейк с леко розов или кафеникав оттенък (зависи от плодовете). Днес обаче, имах нужда от малко „красива“ храна за очите. Превръщането на храненето в ритуал включва и нейния естетически вид. Понякога просто ми омръзва от каши и на бързо забъркани манджи. Имам нужда от нещо което поне за миг изглежда перфектно. Днес, беше един от тези редки дни в които се постарах около 10-15 минути да подредя купя, която с едно разбъркване на лъжицата отново се превърна в същата безформена каша която ям всеки ден… В крайна сметка за мен е по-важно съдържанието и до колко бързо мога да приготвя и изям дадена храна. Времето при мен е доста определящ фактор, когато става въпрос за храна.

Липсата на време сама по себе си не е толкова липса, колкото приоритизиране на едни или други аспекти от нашия живот. И да, много често храненето остава на дъното на списъка с приоритети. Хапваме нещо бързо „на крак“ с незнаен произход или пък просто „пием една студена вода“ и продължавам с така важните задачи за деня. Колкото и не здравословно да е това поведение се случва на всеки(дори и на Instagram звездите с перфектно изваяни тела).

Днешното ежедневие е толкова забързано, времето буквално лети и в един момент не усещаме как редките пропуски в храненето или така наречените „прегрешения“ стават навик.

Възможно ли е обаче да съществуват наистина такива хора като от снимките във Instagram и facebook? Нима наистина закръгленото шкембенце се превръща в 6 реда прилежно подредени плочки за 3 месеца? Или пък е възможно да завъртим сочна пилешка пържола със задушени зеленчуци в поне 3 цвята и лъжица бял ориз за някакви си 15 минутки и под 500 калории? Може ли всичко което сложим в чинията да изглежда като изкусно рисувана картина?

Да, определено външният вид има значение. Но е и също толкова важно да знаем, че зад напудрените снимки стои много повече от позиращ човек или чиния пълна с храна. От една снимка няма как да разберем за часовете прекарани във фитнес, за лишенията, режимите , търпението, пропуснатите шоколадови бонбони или чашка бяло вино с приятели. Няма как да разберем и за болките и контузиите, за крайностите и за хранителните разстройства. Няма как да разберем за легалните и не толкова легални „хранителни добавки“.

      Една снимка показва моментно състояние. Точно в този кратък миг всичко е изглеждало перфектно…или пък не, нечия сръчна ръка и набито око е добавила няколко филтъра и PhotoShop корекции. Истината е, че никой и нищо не е толкова перфектно , а няма и нужда да бъде! Ние не сме храната която ядем, нито пък стегнатите мускули на стомаха или липсата на видими такива. Ние сме просто хора, живеещи в изключително сложен свят, в едно шеметно време.

Веселина Станева