Една от рубриките ни е посветена на лайфстайл или казано на български – начин на живот. От това какво обличаме и каква кола караме, до това какво работим, какви са хобитата ни и какво обичаме да ядем, всичко е лайфстайл. Но някак ограничаваме значението на тази дума само до самите нас, до нашите интереси и желания.

Нека да помислим за ефекта от тези интереси и желания и изборите, които ежедневно правим. Избираме да караме дизелов автомобил (защото ни харесва звука от двигателя и поведението на колата), да си купим волфрамова крушка за лампа (защото е по-евтина от LED), да ядем телешко (защото е вкусно и модерно), а за десерт - някое популярно рекламирано сладкишче от магазина (защото рекламата ни е промила мозъка). Мечтаем да имаме голяма къща с камина. Какво по-романтично от това да гледаш с любим човек как огнени искри прехвръчат от запален дънер в камината?

Има едно общо между всички тези избори, които споменах. Те влияят негативно на околната среда. В документалния филм Before the Flood световноизвестният актьор Леонардо ди Каприо разкрива нагледно и с поредица от интервюта как нашият лайфстайл унищожава единствения дом на човешката раса – Земята.

Ди Каприо е един от най-изявените гласове на нашето време, що се отнася до опазване на околната среда. Като Посланик на мира на ООН за климатичните промени, американският актьор активно пропагандира зелената мисия, а чрез личната си фондация, финансира различни проекти по света, свързани с намаляване на емисиите на вредни газове, спасяване на застрашени животни, растения и цели екосистеми, инвестиции в проекти за различни екоалтернативи на наличните ни средства за живот.

С Before the Flood Леонардо ди Каприо показва реалността, която засяда като буца в гърдите, тежи и задушава, а ние имаме избор да я игнорираме или да направим нещо по въпроса и да променим мрачното бъдеще, което ни очаква.

Нашата планета е крехка като чиния от фин китайски порцелан, която просто не е уместно да изтървеш. Не е уместно и да почукваш с нещо остро по нея, защото то ще я надраска, ще я изхаби и в един момент тя ще се счупи. Дори да успееш да я залепиш после, никога няма да бъде същата. Действията на всички нас са като малки остриета, с които почукваме по красивия порцелан. Въпрос на време е той да се счупи.

В крайна сметка ние сме поставени пред спешни избори. От една страна ще изберем да живеем в земя-пустиня, заобиколена от огромни океани, ще гледаме красиви коралови рифове само на картинки, а Северният и Южният полюс ще бъдат просто голи скали. Ще ставаме свидетели на все по-крайни природни явления като урагани и големи суши и ще слушаме как поредният животински вид е изчезнал, защото температурата в неговия хабитат се е покачила значително или, защото този хабитат е бил унищожен.

      От друга страна може да изберем да променим начина си на живот като започнем да гледаме извън „АЗ”. Ще изберем да караме по-екологични коли, а когато електромобилите станат по-достъпни ценово, ще си вземем именно такъв. Ще намалим консумацията на продукти, съдържащи палмово масло, за да нямат големите производители на храни оправдание да изгарят хиляди декари гори, за да засяват палми. Ще ядем по-малко говеждо, защото тези животни отделят огромно количество метан, докато се хранят, а този газ е много по-вреден от въглеродния диоксид. Ще събираме отпадъците си разделно, където имаме предоставени контейнери за това. Ще консумираме колкото ни е нужно, а не колкото рекламите казват, че искаме. Ще изберем да си сложим иновативни соларни покриви, които ще ни направят енергийно независими, а мечтаната камина ще остане само красив елемент към интериора. Ще се интересуваме повече от начините, чрез които да намалим вредното си влияние върху околната среда и най-вече ще говорим по темата, за да стимулираме реални действия за спиране на глобалното затопляне. От масовия ефект зависи управляващите също да станат по-активни в тази посока и да спасим планетата за нас, нашите деца и внуци.

Яна Стаменова