Декември е месецът, в който има най-много празници в годината и всеки прави своята равносметка, затова каква е била за него изминалата година. Равносметката е нещо индивидуално, затова не тя е нашият акцент.

Празниците освен много почивни дни, подаръци и усмивки, са и един добър повод да обогатим душите си и да изкупим някой грях. Как можем да направим това ли? Като творим добро и даряваме онова, от което самите ние често имаме крещяща нужда. Нищо не струва, уважаеми, да дарим една усмивка, две топли думи или приятелско рамо на човек в нужда.

Замислете се за възрастните хора по селата, за които студът навън, е нищо в сравнение със студът в душите им. На много места по света, а последните години и в България се правят локални кампании, в които млади хора ходят с цвете в ръка или коледна топка или нещо малко, но от сърце в домовете на тези хора и внасят онази ведрина, от която те имат нужда. А техните нужди не са големи, те и без това са свикнали да оцеляват с малко... обикновената човешка раздумка, въпросът "Как си баба, дядо?" е онова, което сгрява душите им и ги отдалечава от чувството, че са забравени и излишни. Повярвайте, блясъкът, който ще видите в очите им, ще е може би най-големият ви коледен подарък!

Замисляли ли сте се колко стари, но здрави дрехи имате в гардероба? Такива дето не обличате вече, но просто си стоят там. Сега погледнете навън и вижте колко бездомни хора скитат по улиците, или пък ваши съседи, които изпитват трудност в неравната битка за оцеляване на днес. Замисляли ли сте се, че вместо да събират прах в гардероба, тези дрехи могат буквално да спасят живота на човек в нужда. Какъв по-хубав подарък от наистина нужния има? Защо пък точно вие да не сте автора на онова прословуто Коледно чудо, за което всички мечтаем?

В Турция от години, с началото на есенния сезон има традиция всеки, който има непотребно здраво яке, да го закачва по дърветата из града и така всеки, който няма финансова възможност да се сдобие с малко топлина за студените месеци. Последните 2-3 години тази инициатива добива все по-голяма популярност в София. Защо да не станем нейни посланици и в останалите градове и села?

Наскоро един дядо ме помоли да му помогна да си изтегли пенсията. Съгласих се и пристъпих в действие. Поиска да я изтегля цялата, по-сигурен се чувствал като парите са под дюшека. 240 лева бе сумата. Тъкмо започнах операцията и дядото ме потупа по рамото с думите "Чедо, аз идвам на този банкомат, че тук питат искам ли да даря за сираци 5 лева, цъкни с 'Да', всеки месец си им давам", а очите му се насълзиха от вълнение. Замислих се, преди малко бях дал 6 лева за цигари. Сетне се замислих и колко други излишни разходи имам и как те могат да връщат най-ценното - НАДЕЖДАТА!

Тези празници са добър повод да дадете урок по добрина и човечност на децата си, защото нали точно на това ни учи християнството! Нека не осакатяваме празника им, като оставим в тяхното съзнание усещането, че Коледа е просто дата, на която те ще получат последния модел айфон. Нека ги научим да споделят, да им покажем красивите емоции и традиции, който реално носи духът на рождество! Предстоят най-красивите празници. Нека отворим сърцата си и да дарим светлина. И не е важно количеството, важно е, да е от сърце! Направете подарък за собствените си души и нека всички заедно сътворим едно огромно Коледно чудо от добрина, човечност и много любов!

Калин Красимиров