Отново е март и всички са сякаш в очакване на идващата пролет. Без значение дали грее слънце или пък снегът се е настанил трайно в ежедневието ни, лицата на хората са по-усмихнати и радостни, не заради друго, а заради традициите и обичаите, които носи месецът в себе си. Спокойно можем да наречем месец март един от най-българските и мислим, че и вие ще се съгласите с нас. Предстои ни националният празник, а по ръцете ни вече сме накичили тези малки и симпатични символи на здравето - мартеничките. Какво знаем и какво не знаем за  тях, нека разберем сега.

Белият цвят в мартеницата първоначално е символизирал силата и мъжеството, но години след това под влияние на христианството той става олицетворение на радостта, здравето и щастието. Червеният цвят носи в себе си символа на началото, рождението.

 Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или докато видим щъркел. Тогава можем да ги закачим на клонче, отрупано с цветове или да ги оставим под камък, за да видим какво ни е отредила годината.

Интересен факт, е че мартениците са чисто българска традиция, която се е разпространила в Румъния и Молдова. Обичаят става толкова известен по цял свят, че през 2011 година дори Google на първи март вплита цветовете червено и бяло в надписа си.

Сама по себе си Баба Марта е символ на пролетта и черпи корените си от дълбока древност и се крепи на култа към природата. Според поверието мартеницата, която е подарена, носи благоденствие и късмет. Именно за това, не се очудвайте, ако на първи март намерите ръцете си окичени почти до лактите с червено-белите снопчета. Радвайте се, защото така близките ви ви желаят всичко най-добро и хубаво.

 В някои райони на България към мартеничката се добавя и син цвят. Не, не става въпрос за футболни пристрастия , а просто тривиалното - против уроки.

Мартеницата е част от представителния списък на Юнеско за елементи на нематериално културно наследство на човечеството. На някои места тя още може да бъде наречена гадалушка или кичилка.

      Спомняте ли си стихчето, което всички припявахме в ранното си детство още от първите мигове на март месец - “Баба Марта бързала, мартеници вързала”? Това и много други неща доказват колко неизменна част от нашия бит е тази традиция. Надяваме се, че сме ви накарали да се усмихнете, приятели, и ако още не сте подарили мартеница на най-близките си, не губете време, подарете им още малко щастие.

Георги Кърчев