Този въпрос, както се казва по по-народен начин, направо ме „занити“. Колко от вас са мислили за българската мечта? Каква е тя? Можем ли да я формулираме в едно изречение?

Мога да ви кажа каква е американската мечта – вярването, че всеки, независимо от това къде е роден, от каква прослойка произлиза, може да постигне своя версия на успех в общество, където движението нагоре по стълбичката е възможно за всички.

Ха сега! Ами каква е българската мечта?

Може би някога това е била мечтата на Васил Левски (не се чувствам достойна дори да споменавам името му) за Свята и чиста република?

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република" (...) [Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.

Е сега сме свободни, но има ли нещо чисто и свято в нашата страна?

Позволих си да се обърна към приятелите във „Фейса“ и да получа тяхното мнение по въпроса. Получих три отговора. Не, нямам само трима „приятели“ в социалната мрежа. Просто само трима се осмелиха да напишат нещо. Всъщност мненията им обединиха разединението в обществото ни. Накратко мненията: „От доста време май средностатистическият българин няма мечти. Ха, честит ви безхаберен преход“, „Моята мечта няколко месеца да живея на островче в сламена къщичка. #positivevibes“, и „Да са ни здрави, добри и да се изучат нашите деца.“

Сътветно трябваше да се обърна към великата сила „Гугъл“ и да го попитам: „Гугъле каква е българската мечта?“. И Гугъл проговори:

• "Българската мечта" на една германска пенсионерка
• Защо нямаме „българска мечта“?
• Съвременната българска мечта*.

Но какво е това? Нека за малко по български да се утешим, че на германските пенсионери не им стигат парите в Германия. При отварянето на втория линк на фокус ми попадна борбата с бедността и това, че крадливите политици са виновни за нашата бедност. И най-накрая, съвременната мечта – да поработим няколко години в чужбина, да се върнем в България и да си построим къща. Реалността – най-често си оставаме в чужбина завинаги.

Рови, рови, все нещо ще измислиш.. Така поне си повтарям, откакто започнах да размишлявам по темата.

Какво правим ние? Подкрепяме и се радваме на победителите. Когато загубят обаче, пускаме по една тлъста псувня и обръщаме гръб. Модерните млади организират theme parties и смятат, че е много cool да превключват от български на английски на всяка втора дума. Сори, ама това не е куул, ат ол.

Друга част от хората пък, особено тези, които са били пълнолетни по време на прехода, бленуват за богатства, но, ако може да стане по-бързо, така с няколко далаверки (то и на запад се случват далаверки, спокойно, просто там са малко по-тактични), и после ще почиваме и ще караме немец, втора употреба. Ще се намерят и момичета, които да сложат малко силикон тук там и да се возят на немеца. Живот, та дрънка.

Не! Какво е това? Филм на ужасите а ла БГ. Хайде, хайде, измисли я ти мечтата!

Моята българска мечта е вярата. Вярвам, че в България ще се подкрепяме не само на върховете, но и, когато сме паднали. Вярвам, че владеенето на чужди езици е важно, но ще ценим и използваме нашия по-често. Вярвам, че всеки ще има възможност да успее в живота с труд, упоритост и целеустременост. Вярвам, че може да имаме общи цели. Вярвам, че силните на деня ще оставят от баницата и за хората. Вярвам, че всички можем да се подкрепяме и да вървим нагоре без да си завиждаме.

В какво вярвате вие?

Яна Стаменова