Както Ви обещахме миналата седмица, Норвегия не е единственият добър пример за осигуряване на „чиста” електроенергия. Тази седмица ще насочим вниманието си в по-южна и по-западна посока – Коста Рика.

Страната е малка и определено и е по-лесно да премине към екологични източници на енергия, поради множеството си природни ресурси. Размерите обаче не трябва да бъдат оправдание за големите държави да не полагат повече усилия за справяне със замърсяването на въздуха, водата и всичко около нас. В тази поредица ще ви представим и примери с големи държави, които полагат усилия, за да променят замърсяващото си поведение. Но за това по-нататък.

И така, Коста Рика. Разположената в Централна Америка република има население от около 5 млн. души. Територията и е едва 0.03% от планетата, но приютява над 5% от животните на Земята.

През 2016-а година възобновяемите ресурси са били източник на 98.1% от произведеното електричество в страната (98.9% през 2015 година), а за изкопаемите горива е останало да добавят едва 1.9%. 

Според Електрическият институт на Коста Рика „зелената” електроенергия в държавата е осигурена основно от водноелектрически централи (74.35%), следвани от геотермални източници (12.74%), вятърни генератори (10.30%), биомаса (0.71%) и соларна енергия (0.01%). Съвсем очевидно е, че страната използва максимално богатството си на водни ресурси.

За сравнение, Съединените щати са осигурили едва 15% от електроенергията си от възобновяеми източници в периода януари-октомври 2016 година (по данни на Енергийната информационна агенция). 

Както вече посочихме, впечатляващото число все още се отнася само за електричеството. Тук не влиза потребената енергия за отопление (на газ), както и автомобилите, които основно се движат с изкопаеми горива, а това е огромен замърсител. При промяна на сметките излиза, че страната разчита на възобновяеми източници за едва една четвърт от общите си енергийни нужди.

И все пак трябва да отдадем заслуженото на Коста Рика, която успява да направи сериозен прогрес в сфера, в която големите и богати страни все още изостават, а някои дори деградират.

Лошият пример е не кой да е, а САЩ, където президент на страната е човек, който не вярва в глобалното затопляне. В края на март Доналд Тръмп подписа мащабна изпълнителна заповед, с която да се започне отмяната на най-важните разпоредби на предшественика му Барак Обама, за борба с климатичните промени.

В това число влиза Планът за чиста енергия на президента Обама, за който обаче ще отнеме повече време и усилия да бъде отменен от сегашната администрация във Вашингтон. Вдига се и мораториума върху новите договори за добив на въглища на федерална земя.

Но, за да не бъдем черногледи, ще продължим с добрите примери и в следващите части на поредицата „Как се спасява Земята”. Следват интересни примери от Шотландия, Китай, Франция, Чили, Лас Вегас и Австралия.

Яна Стаменова