В динамичен и непредсказуем свят като днешния, трудностите и премеждията сякаш са неизбежна част от нашето ежедневие. Понякога дори се вглъбяваме до такава степен в тях, че поставяме допълнителни граници на себе си и възможностите си. А какво по-страшно от това за всеки един човек? Макар и да звучи като тотално клише, когато изгубим вярата и надеждата, сякаш губим всичко. Силата на духа и волята за промяна на статуквото са доказали безброй пъти, че държим почти всичко в ръцете си и само от нас зависи какво следва. Примерите са много, но ние искаме да говорим за вдъхновяващата история на една от най-добрите актуални, а защо не и за всички времена български спортисти.

Ивет Лалова, позната още като най-бързата бяла жена в света, определение с покритие извоювано по много труден и същевременно безспорен начин. Жената, започнала от пистите за лека атлетика в София и достигнала до върховете на световния спорт. Тя, която ни е карала не само с постиженията си, но и с усмивката си, безброй пъти да се гордеем, че носи на раменете си родния трибагреник.

Без съмнение, пътят на успеха й никога не е бил лесен, а на моменти дори е бил осеян с множество перипетии. Може би най-трудният момент за Ивет настъпва през 2005г. При загрявка на турнира „Акрополис“ тя счупва бедрена кост по жесток начин. Рентгеновите снимки показват сантиметри разлика. Следва неотложна операция. Лекарите не дават сериозни надежди за пълно възстановяване.

Всичко започва отначало за Ивет. Стъпка по стъпка отново, буквално трябва да се научи да ходи за втори път. Мнозина казват, че само ако положи огромни усилия и психически не се предаде, ще може да тича и да бъде на добро ниво...

2019-та, години по-късно, Ивет не само тича, не само е на добро ниво, а се намира във върхова форма и продължава да ни изумява с постиженията си. Буквално преди няколко дни тя се класира за трети път в кариерата си на финал на световното първенство в Доха. Само месец преди това завършвайки втора в Мадрид, покрива олимпийски норматив с 11.04 секунди на 100 метра и извоюва квота за 5-тата си поредна олимпиада в Токио 2020. Да, след тежката контузия, която споменахме, и то на 35 годишна възраст. Питате се как е възможно това. Отговорът се крие в самата нея – непрестанната вяра и несломимата й усмивка!

      "Вярвам, че сами можем да изградим съдбата си. Никога не поставяйте граници пред себе си, защото никой не знае докъде може да стигне докато не опита да го направи." цитат от последното интервю на Ивет Лалова-Колио пред БТВ.

      Едно истинско вдъхновение и светъл пример за подражание на всички нас!

Георги Кърчев