„Imagine all the people sharing all the world“

"Представи си всички хора да споделят целия свят" – този прекрасен стих, част от вечната песен Imagine на фронтмена на Бийтълс, Джон Ленън, е може би събирателен образ на съвършения завършек на процеса на глобализация.

Този толкова широко използван термин, който се споменава особено често от политици и известни влиятелни хора, или пък е любопитна тема за обсъждане, всъщност крие в себе си множество противоречиви значения за обществата и света като цяло. За много хора глобализацията е предмет на спорове относно това доколко е положително и доколко е отрицателно влиянието й върху културата на отделните общества и тяхната индивидуалност.

В следващите редове ще се опитаме да разгледаме именно тези позитиви и негативи и да дадем на Вас, нашите читатели, една отправна точка за размисли по темата.

Без да изпадаме в подробности, можем да определим глобализацията като процес на засилване на глобалното взаимодействие и интеграцията между отделни държави на базата на сливане на идеи, култури и продукти.

Техническият прогрес, вкл. интернет и социални мрежи, е един от основните фактори за това взаимодействие. Хората по света имат безпрецедентен достъп до информация. Заедно с това отварянето на границите за по-лесно пътуване по света дава още една възможност за взаимодействие между различни култури и опознаване на различни обичаи.

Именно тук обаче се „поникват“ рисковете. Според политическият теоретик Фредерик Джеймисън има два изхода от ефекта на глобализацията върху националната и културна идентичност на отделните страни – създаване на корпоративна монокултура или постигане на културен плурализъм, при който различни групи съществуват в хармония и не се влияят от ограниченията на политика и правителства.

Вторият вариант изглежда именно като идеален завършек на нещата, като в онзи стих от песен, който споделих в началото…

Но какво става, ако сме изправени пред първия сценарий? Не звучи ли той дори малко притеснително познат?

Глобализацията доведе до създаването на големи интернационални корпорации. Примерите за такива са безброй като започнем от Coca-Cola, преминем през Microsoft и завършим с някой глобален бранд за производство на дрехи например.

Подобни корпорации имат една основна цел – повече продажби и по-голяма печалба. За тази цел те използват редица способи за влияние посредством реклама. От една страна в рекламите се  експлоатират културни особености на дадена държава, в която се продава продукта. От друга страна, тези корпорации налагат чрез рекламиране т.нар. „западни“ ценности. По този начин и в България, а и в много други държави по света навлизат необичайни за нашите традиции празници например. Големите компании определят какви дрехи са модерни, какви телефони или дори какъв начин на мислене спрямо определени групи, хора и актуални проблеми. Що се отнася до начина на мислене, съвсем ярък пример за това е медийното представяне на определени религиозни групи като по радикални и опасни например.

Какво прави „западните“ ценности, най-често свързвани с американската култура, така „влиятелни“? Дали това, че са отворени към всички или пък са по-лесни за разбиране и прилагане? Това също е една обширна тема, за която ще ни трябва много време за писане и дискутиране.

      Във всеки случай сме част от едно „разделно“ време, в което от една страна имаме възможност благодарение на глобализацията да изразим себе си, да подчертаем нашата индивидуалност, да запазим културата и езика си благодарение на технологиите. Но ножът има две остриета и едното е толкова остро, че навлиза в тъканта на нашата култура и я отваря за опасността да бъде асимилирана от по-силните западни ценности, за риска да загубим идентичността си и да се влеем в една консуматорска монокултура, в която еднаквостта е на почит.

Яна Стаменова