Добрите умират млади

      Здравейте, приятели. Днес ще си позволя да бъда по-откровен с вас, да пресъздам част от детството си пред очите ви, и да ви “въвлека” дори в ежедневието си като малък. Защо го правя? Ще разберете “ в движение” с хода на редовете, изписани от мен.

Нека започна с това, че аз съм дете на деветдесетте - онези времена, в които нямаше смартфони, не си пишехме в социалните мрежи, стояхме до късно навън, събирахме карти с футболисти от Световното първенство, а едно от най-големите ни забавления като малки беше да звъним по звънците на хората, а после да бягаме. Спомняте си, нали? Нямаше Spotify, имаше аудио касетки, които слушахме на уокмен, а тези от квартала, които имаха и дискмен направо си бяха с по-висок статус.

Спомени много, знаете, и можем да си говорим за тях до утре. Някъде точно тогава, може би на 12 годишна възраст, открих страстта си към баскетбола, Ако не се лъжа всяка неделя тогава по БНТ (още познати като Канал 1) имаше едночасово предаване, посветено на Националната Баскетболна Асоциация. В него правеха обзор на най-интересните моменти от изминалия кръг, имаше дори и класация на топ 10 най-добрите изпълнения от него. Не мога да си представя дори колко пъти съм чакал да започне това шоу (направо бих го нарекъл така), за да мога да се насладя на любимата игра. Малко по-късно се записах да тренирам защото исках не само да наблюдавам от трибуните, исках да бъда част от играта. Когато нямаше тренировки, събирахме се в квартала, и отивахме да играем отново и отново, без значение от часа. Съревновавахме се кой ще отбележи най-много точки подред, кой ще успее да стигне ринга, кой има най-добрия дрибъл. Намирахме начини да правим забивки като професионалистите ( или поне така си мислехме, че изглежда), а ако имаше и момичета наоколо, които да гледат, тогава идваше време и за някое по-готино движение и финт, разбирате, нали?

Поради часовата разлика със Щатите съм се събуждал през нощта, за да гледам мачове от NBA, а уикендът на звездите с турнирите по забивки/най-много точни изстрели от  зоната за  три точки, и разбира се сблъсъкът между Изтока и Запада, това си беше направо класика.

Без да продължавам с още примери, защото може би ще ви омръзне, просто искам да ви кажа, че баскетболът беше голяма част от моето детство. Моят любим играч беше от Торонто и се казваше Винс Картър. Тогава бях на такава възраст, че за съжаление нямам много спомени от играта на великия Майкъл Джордан. Спомням си само един негов прочут “чадър” от последните му активни години с отбора на Вашингтон. Е, разбира се, кой няма да се сети за забивките му и прочие. Той беше идол за по-големите в квартала.

Нашето поколение? То беше поколението на езерняците от Лос Анджелис. Ние бяхме почитателите на тандема Коби Брайънт и Шакил О`нийл. Ние бяхме тези, които се дивяхме от бързината и магията в отиграванията на Коби и силата на Шак.

В този ред на мисли вече искам да ви върна само седмица назад във времето. Вече не живея в родния си град. В столицата съм, пътувам с такси към приятели, за да гледаме футболен мач, и “разцъквам” из Facebook. Из между всички постове, виждам един, които приковава вниманието ми и го прави по поразяващ начин - “Почивай в мир, Коби” Първоначално помислих, че е някаква грозна и неуместна шега. Разтърсих се в интернет, беше истина. Буквално усетих как съзнанието ми отказа да приеме този факт, това, което се беше случило. Не, нямаше как един от идолите ни от детството вече да не беше между нас… просто не беше истина.

Междувременно съм пристигнал до мястото, където трябваше да съм. Едно приятелче ме посреща със смразяващ поглед и думите “Разбра ли какво се е случило?” Без дори да говорим допълнително и двамата знаехме, че имаме предвид кончината на Коби.

Буквално минути по-късно десетки приятели ми писаха, за да споделят с мен новината… не, не за друго, а просто защото всички бяхме шокирани… шокирани, защото човек, с когото сме израснали макар и само наблюдавайки играта му, вече не е жив. Може да звучи егоистично, но съм сигурен, че може би всички сме почувствали как част от детството ни си замина. Може би дори си спомнихме и хилядите пъти на баскетболното игрище като малки, когато се деляхме на отбори и си давахме имена - “ Ние сме Лейкърс, вие кои ще сте?” После между съотборници  - “ Ей, аз ще съм Коби, ти ще си Шак”

Нямам думи, за да опиша трагедията, а и може би няма смисъл - милиони хора по целия свят знаят какво имам предвид.

      Просто искам да завърша тази статия със следното: Почивай в мир, легенда! Ти си един от хората, които ни научиха да мечтаем, и ни показаха любовта към баскетбола. Ти беше идол за мнозина и пример за подражание за още повече. Дано ти и дъщеря ти сте на едно по-добро място. Ние никога няма да ви забравим!

Георги Кърчев

За нас

Ние сме млади, ентусиазирани и позитивни хора, търсещи слънчевата пролука в сивото ни ежедневие. Членовете на нашият екип са всички хора помогнали в изграждането на нашата платформа със своите предложения, идеи и препоръки. Това може да си и ти - позитивен, креативен, усмихнат е достатъчно да си част от Suggested Общността!

 

© Suggested - 2019

Този сайт използва бисквитки - общите ни условия

Харесва ти идеята?

Подкрепи ни!

#suggested.bg
#suggested.bg

За идеята

Инициативата на Suggested.bg е да обединим най-доброто от сферите на услугите, образованието и спорта на едно място и Вие се намирате на точно това място. Тук сме подбрали места изпълнени с качество и приятно отношение. Нашата цел е да ви улесним максимално, като само с няколко клика да намерите търсеното.