Черният петък в България свързваме с ден, в който магазините в софийските молове обявяват „внушителни“ намаления и страшни оферти (понякога определението е „съмнително заблуждаващо“), които ние явно не бива да изпускаме.

В Съединените щати, където този ден отбелязва края на Деня на благодарността и подготовката за идващата Коледа, Черният петък се свързва с една немислима лудост, която обхваща хората, точно тогава. Би могло да се каже, че на милиони хора и техните семейства направо им причернява от предстоящите промоции.

Дълги опашки от настървени „шопъри“ се извиват пред магазините още от вечерта преди ключовия петък. Някои хора дори спят пред вратите на магазините, за да са сигурни, че ще си купят съответния невероятен телевизор, смартфон или гейм конзола на убийствено ниска цена.

И тогава вратите отварят. Гледката е колкото смайваща, толкова и плашеща. Тълпата се втурва през вратите, подобно на антилопи гну, бягащи от гладни лъвове. Бутане, блъскане и дори вадене на пистолети и стреляне – това са все неща, които ще видите в този ден. А накрая борбата може да е просто за едни нищо и никакви кухненски кърпи.

Какво може да накара хората да достигнат до подобно истерично състояние? Поразтърсихме се за мнения на съответните експерти, или т.нар. психолози.

Един от факторите тук е идеята за самата невероятна сделка. Както изглежда, хората изпитват радост и удоволствие, когато открият някоя страхотна сделка и обратното – може да изпитат дори физическа болка, когато смятат, че цената на съответен продукт е несправедлива. Тук ще използвам изразяване чрез чат езика – OMG!!!

Ограниченото време, което е поставено за разпродажби пък създава усещането, че нямаме време и трябва да побързаме. Тук се появява дори състезателният дух на хората.

По-интересното обаче е, че, когато успеем да избутаме някого в огромния магазин и да купим този огромен плазмен телевизор на промоция, това ни кара да се чувстваме изключителни, очевидно сме направили огромно „постижение“. И разбира се, когато сме успели да купим каквото и да е от огромните разпродажби, се успокояваме, че е имало за какво да отделим толкова време в чакане. Какво може да означава това за търговците – хората ще влязат и ще пазаруват каквото и да е само и само да не си тръгнат с празни ръце – $$$ (намери тук снимка на чичо Скрудж с доларчета J )

Апетитът на хората за пазаруване не се покачва просто така от само себе си. Множеството реклами, които текат по телевизията и в интернет пространството няколко седмици предварително, предизвикват състояние на чувство за глад, „нужда“ да се възползваме от невероятните сделки. Просто всичко ни трябва, стига да е на оферта.

В Съединените щати има и още един по-специфичен фактор, а именно традицията. Бутането и пазаруването по време на Черния петък са нещо, което се прави от години там. То се е превърнало за много хора в семейна традиция. Те са ходили с техните родители, а сега е време да ходят с децата си пред големите магазини и да влизат заедно в морето от сделки.   

Не случайно по-нагоре сравних тълпата с определен тип африкански животни. Пазаруването по време на Черния петък създава усещане в хората, че са част от общност, по думите на психолозите. Аз мога да го определя като да бъдеш част от стадото. Ако се отделиш, няма да бъдеш изяден от лъвовете, но ще изтървеш важното нещо, което правят всички, а именно да харчат парите си за множество промоции.

Както изглежда Черният петък, и всички дни свързани с огромни промоции, пораждат у хората смесени чувства като това да се докажат, да сключат най-добрата сделка в мола, да направят нещо със семейството си, или да бъдат част от общността. Всичко това обаче става на база на създадени от рекламите желания.

      Може би следващия път, когато наближи такъв ден трябва да се замислим дали наистина имаме нужда от нова плазма, от още куп дрехи или някакви други джаджи. Традиции със семейството можем да си създадем всякакви, като например да ходим заедно да играем боулинг или футбол. А чувството да бъдем част от общността е особено силно, когато сме на готин концерт или театър. Във всеки случай създаването на спомени не заслужава ли повече да похарчим определена сума пари, вместо да купим поредните вещи, с които да се заобикаляме?

Яна Стаменова